твърдо забитият тънкописец пуска кръв а не мастило

 

възбудено треперещи езици

отливат себе си по тялото ти

потта на сянката ти се стича

по дървената рамка на леглото

която дращиш с грубите си мръсни нокти

дрехите ти се свличат на земята

изпълват стаята с аромат на жълъди

затваряш очите си

и мълчиш

толкова силно

 

за всеки пръстен

има кутия в която да се прибере

или нощно шкафче

на което да оставиш

следите си

отрова

 

не пиеш алкохол

и си вегетарианка

обичаш да наблюдаваш хората

и имаш любима пейка в парка

чела си чехов

още като дете

и слушаш него

точно колкото мене

когато те погледнах

в очите

ме попита искам ли

тази песен да е наша

съгласих се

и ти отмести

погледа си настрани

обичаш ли да те докосвам докато ръцете ми кървят?

 

не харесваше деня

затова преместих светлината

прелях душата си в нея

и тя изгуби силата си

колкото по-черно е слънцето

толкова по-тъмни са залезите