грехопаднал сняг

 

допри бузите си до снега

и си спомни какво е да се мразиш

нека прогизналите кости

излязат от кожата ти

и ти донесат полъха

на мъртвец

който успокоява

как снегът не вали само по коледа

Advertisements

живот в страх

 

под обърнатите гръмотевици

се чува

вой на бесни вълци

играейки с плячката си

докато не я изморят

и тя сама не пожелае

смъртта си

 

някой

забожда пирони в ръцете си

в ритъм със светкавиците

и капките кръв падащи от жертвите

 

друг чака

гръмотевиците да станат по-силни

кръвта по-черна

и раните по тялото вечни

за да изпрати

белият гълъб

да съобщи добрите новини

на всички мъртви

за хелоуин

не ме обличай в страховете си

защото аз ще се облека като зомби

влязло под земята

да те потърси

и ще остана там

завинаги

когато те няма

мислите ми звучат

като търкаляща се

черупка от орех

изхлузила се от ръцете ми

и достигнала

до бебешкото ми креватче

в което

обичах да разглеждам

различни предмети като

златната лешникотрошачка на родителите ми

която наричаха чайковски

грехопаднал сняг

 

допри бузите си до снега

и си спомни какво е да се мразиш

нека прогизналите кости

излязат от кожата ти

и ти донесат полъха

на мъртвец

който успокоява

как снегът не вали само по коледа