Удавник

 

искам  да се гмурна

в реките на смъртта ни

да плуваме там където

дори рибите мълчат

да превърнем всяка тъмна нощ

в дните които

никога не идват

защото още ги е страх

да се намокрят

 

димът от зимните покриви

се слива с мъглата

никой светец не остава вкъщи на коледа

всички кучета са с отрязани езици

страх ги е да не стреснат

децата пързалящи се на невидими шейни

всички отдавна не спят

всеки чака опрощение на добродетелта си

за нас няма празници

само паникьосали се пожарникари

няколко чифта свирепи очи

и дим който напомня

миризмата на тамян след изповед

 

***

само когато слънцето замръзне

и луната не е в цикъл

паметникът в центъра

ще бъде огрян от мен

разчленен на стълб

умиращ просяк

бягам далеч

от всички земетръси полярни звезди и черни дупки

искам да се скрия

сякаш вече космос няма

и единственото нещо е бяла врата

окачена с венци и надпис – само за служители